.....................................................
Нека ти припомня нещо.Набързо само, защото пак съм закъсняла.Отива си!Усещаш ли как се изплъзва между пръстите  любовта ни? Като кълбо дим, от неизменната цигара.Не го ли усещаш?Моля те, тихо.Стъпвай на пръсти, за да не събудиш яростта ми.Знаеш, не се научих на мълчание.
Не помниш колко съм те мечтала?Възможно е, това да съм спестила.Но някой ми каза, че мечтите са за бедните.А ти ме направи богата.
Не говори.Ето! Надига се в мен онзи стар страх и води със себе си безсмисленни крясъци.Не ми припомняй романтичното ни минало.Това са нелепите отражения на старите ни сенки.Смешни сме, като комици, вървящи по окаляна пътека.
Не съм се влюбила, поне не е реално.Само се нося понякога в облаци.Но само, когато те няма, иначе съм твоя.Но пак го усещам, отива си.
Перфектният възел на вратовръзката ти, ме кара да се чувствам като проститутка.Сутрин, когато го връзвам внимателно около бялата ти шия и вечер, когато я свалям със зъби.Така се чувствам.А всъщост съм само недописана книга с тяло на девственница.
Такива сме...безвъзвратно изгубени, дори поробени от егоизма си.Живеем почти в палат-само двамата и се разминаваме в лабиринт от коридори.Не те достигам дори в леглото ни.И всъщост, нещастието ми е, в това, че те имам.
Обичам, така виртуално- наопаки.Разкъсвана съм между градове и желания, нощем, когато си мисля за другия и денем, когато обядвам с теб.Но все още те обичам.Останалото е само заблуда за гладните, бедни душици.Ала...не го ли усещаш?Отива си.Нашето закъсняло щастие, оставя след себе си само стихове и изгоряла свещ.
Фалшиви сме.Не само силиконът е чужд в моето тяло, а и ти си понякога, когато уморено затръшваш вратата след себе си.А някога имаше сили.Сега сме измисленни, подли, подправени, но все пак имаме всичко!?
Не викай!Късно е вече, ще събудим съседите.И без това, вече няма какво да си кажем.Само, стари позабравени истини.Такива сме, уморени от себе си. Без значение колко сме минали-сме изгубени.

Нека ти припомня нещо.Аз ти се врекох, ти ми се врече, но тя си отива.Толкова бързо, толкова лесно, като кълбо дим си отива...