Прочетен: 3281 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2009 20:47
Зала пълна с дим и танцуващи хора, а на сутринта остават само мръсни маси и непочерпени момичета .И онова чувство, което не те напуска докато караш уморено към вкъщи или докато допиваш мартинито си в малките часове на ноща. Чувството, че нещата не са такива, каквито изглеждат и каквито трябва да бъдат.Не са, за малката сервитьорка с вулгарен речник докато се опитва да не маркира сметка и после, когато казва на родителите си, че някой е оставил голям бакшиш.Или за продавачката със силен грим от магазина за обувки, която вечер взима скъп чифт и танцува цяла нощ на дансинга, а после се опитва да ми го пробута за 500лв.
Чувството за неправилността на нещата ме залива от всякъде и се изкривява, също както лицето ми в криво огледало.Изкривено е като нашите представи за добро и зло, изкривено е като злобните ни усмивки, които мисленно изникват, докато казваме съжалявам.Както, когато пресмятаме, колко скъпа е вечерята.Както, когато поръчваме поредно питие, въпреки, че неможем да поемем повече, но факта че друг ще го плати, сякаш ни отваря още една жадна уста.Изкривено е докато се блъскаме в трамваите и бързаме да седнем, а бременно момиче ни отстъпва мястото си.Изкривено е дори, когато правим любов, защото тя, отдавна загуби смисълът си.
Абстиненцията ме кара да мисля за гадни неща.За мръсни и долни, като нас самите. Не ме напускат и докато пазарувам, защото отвън, пред скъпия магазин, една малка, мръсна ръка се завира в чантата ми и се опитва да ме обере, а когато се обръщам, Наглостта изведнъж изригва с пълна сила, докато казва „Дай ми едно левче”.А тя, наглостта е такава,безскрупулна, без чувство за срам, без чувсто за справедливост.Без дори доза умереност в желанието си за още.И когато се смеси със своето чувство за правда, изригва, във всяка посока.Докато се опитваш да изтеглиш пари от банката, но всички, вкупом, се оказват в почивка, а ти не си дошъл в подходящ момент.Докато спираш на бензиностанция да си купиш масло и два чифта присмехулни очички ти казват, че едва ли ще се справиш с избора сама, защото си жена, но пък жадно опипват формите ти с поглед.Смесва се с лицата на стотици други и пие и иска от теб, сякаш си и длъжен.Простира се дори и в тихите квартали и се вселява в някой съсед, който безцеремонно те залива с чалга до сутринта.И не е проблема в чалгата като музика, а като манталитет, бликащ от иначе възпитания съсед.А той е „възпитан”, само защото е купил къща именно в този скъп квартал.И парите му дават сила, а те възпитават, онова чувство за власт над другите, само у човека-чалга.Несправедливостта, глупостта, наглостта ме заливат от всякъде и започвам да се чудя дали не ги попивам малко по малко, докато им се ядосвам и не се ли превръщам и аз самата в Чалга, докато търся своята истина.Защото правдата така или иначе, никога не е еднаква за всички, а всеки я пречупва през своята призма и своето чувство за справедливост.
Но яростта не ме напуска и докато търся прохлада и пия студен чай на терасата си, защото дори там,познатото чувство, че си прекаран не ти дава мира. Докато се опитваш да отпиеш от спукана сламка и ги сменяш една след друга и нарая се окаже, че целият пакет е за брак.И смеха в нелепата ситуация не ти е достатъчен да превъзмогнеш обидата, че не спираш да храниш гърла, които постоянно се опитват да те преметнат.И пак се замисляш за наглостта и за дългите и пръсти.И пак те завладява чувството на безпомощност, защото тя се е разстлала навсякъде.Облича различни дрехи и играе хиляди роли, слага маски за да намери своето място.И се простира навсякъде.От малките алчни ръчички до високия ток на силно гримираната продавачка.
Като оставим настрана тази плоска шега, да си пожелаем всеки ден да изправя все повече неправилности!
Например... можем да я измерваме чрез смирение :)
Само че дали е точно на обратния полюс това ?
26.07.2009 16:16
27.07.2009 21:58