Днес, има нещо в мен, недоизказано.
Това е нещо, както, когато те боли глава или, когато не можеш да заспиш, или те е страх.Но и всяко друго, неудобно чувство, също върши работа да ме опише.Днес се чувствам глупава и страхлива, а сигурно съм и неудобна за някого.Но всъщост съм опасна.
Способността ми да обичам, напоследък се е изпарила.Търся само недостатъците у хората и виждам в черно и бяло.Грехът е главното, което ме вълнува от всяка страна, от всяка гледна точка.Само той ми е леко цветен, не съвсем, но поне има пурпурно-черна окраска.И тя ми е достатъчна.Днес цялата ми любов си взе отпуска, стегна си багажа и замина.Посъветваха ме, щом тя не ми отърва, да потърся друга, или просто да изям кутия сладолед.И той ми се стори доста добро решение.
Сега само объркани мисли, се въртят в главата ми.Като аромати, като никога непрочетено писмо, като жена в огледало, като ненаказано добро.Обаче искам нещо истинско, нещо, което да почувствам, нещо което да има смисъл.А не само да носи  мирис на смокиниво лято.Трябва май, да напиша теория на абсурда.Защото днес съм точно такава-абсурдна.И се чувствам като недоскосвана с години, а всъщост са само мигове.Все нещо не ми достига в подреденият ми свят.А то, неизбежното все някога идва.Като смърт, като уволнение, като отмъщение.И те поразява мигом, докато избираш между Ариел и Персил, докато гледаш National Geographic или докато се бориш с поредната вечеря в кухнята.И колкото и да питам, студеното, бяло вино в чашата си, защо се случва така, отговор не получавам.Но е май е, защото затворихме очите си за пеперудите и за лекия полъх на вятъра и се отдадохме на безумие, което простичко нарекохме любов.Ала, когато тя спря да нахлува ежесекундно в сърцата ни, останахме непознати.Тогава забравихме себе си.
В живота, всеки има своята истина.Моята е, че се страхувам да пресичам улици.И когато водачът забрави, че трябва да бъде очите и краката ми, се изгубих и неистов страх изпълни всяка пора от тялото ми.
А всички завистници, днес ми се смеят и ликуват, но аз съм все така неудобно-красива, въпреки всичко.А виното ме прави леко закачлива и иронична дори.
Днес съм като незатворена рана или недописана книга, която някой луд автор е захвърлил някъде из хилядите листове и неподредени рафтове.И уплашена и страстна, и неудобна, все така бореща се с пороци.Днес съм просто ужасна.