...знаеш ли, светът не  е всичко.И гладът не  е толкова важен.Живота си има някакъв подреден смисъл, който трябва да следваш, но първо трябва да почувстваш нужда да го направиш.А нуждата е любов.Тя  е онзи двигател, който те притиска и окуражава, че е дошъл твоят момент, точно сега.
Аз знам, че твоят момент дойде, точно, когато моят реши да остави всичко и да почине.

А ангелите не се бунтуват, не роптаят и не плачат.Затова спи.Спи спокойно, докато аз събирам вещи, аромати, спомени.Докато редя нашето минало и градя своето бъдеще.

Странна симбиоза сме ние двамата.
Като Джак и Джил, които се обичат .Толкова тайно, дори скришом един от друг.Всеки е център за другия, но центъра не е всичко, а времето, което ни поглъща.Но то не ми достига, а уморено изтича между пръстите ми, като съзла по буза на младо момиче.

Животът ми е нужен и въпреки, че понякога ми е трудно да се боря за него, всяка сутрин се будя с кошмара, че няма да имам днес, че няма да имам утре.
Животът ми е нужен за да го споделям с теб...
А някога исках просто да те нарисувам, но после замазах всичко с пръсти. Сега те запечатвам в снимки, които старателно редя в албуми, но и често крия от себе си, когато не искам да те гледам.Онази болезнена ревност се превръща  в злоба, на чийто хищни пръсти искам да се насладиш, докато бавно те душа с косите си...

Понякога те обичам минорно и се чувствам изпита, като полупразна чаша вино, което бавно се разлива в тялото ти, във вените ти и ме упоява до припадък.

Друг път съм като тайфун, който те връхлита и от който не можеш да избягаш.Като вода, която приижда или пожар, който страстно ближе устните ти.

Но винаги съм само аз-в умът и сърцето и винаги си само ти –в тялото ми.Дори, и когато те мразя, дори и когато пожелавам друг...
Нежно разцъфвам, когато  се будиш с усмивка...

Знам, че е малко късно да ти го казвам, но ми липсваш...Ужасно дълго те чаках.

 

...а Джак е любящ и нежен, но само, когато е там.През повечето време, тя тъжно гледа светлините на един отлитащ самолет и се чуди от кога не  се е усмихвал истински.

тъкмо сядам, влизам в блог бг и ти си първа в нови постинги, чисто нова...Бях се затъжил за теб,Красива,къде изчезна...

Тъжно е, когато двама души се разминават във времето... кратко е, отминава бързо, а ние чакаме.... дано когато дочакаме времето да не ни е променило... Поздрави :)

какво става с теб, изгуби ми се нещо

незнаеш колко прав си.Дано то, не ни промени, наистина.
Поздрави!

често пишеш за самолетите и,че изпращаш любимия с тях,внимавай, има мнаго красиви стюардеси,с една такава живях цели три години.Хахаха, това е само ,за да те разсмея малко, много си сериозна и тъжна,Красива...

аз ли незнам за красивите стюардеси:)
Какво се случи с твоята, къде отлетя?
Тук е доста хладно, но бих искала да ти изпратя малко от слънцето, което донесох със себе си
Усмивки, целувам те

НУЖДАТА не е любов. Нали разбирате защо.

Радвам се, че се върна и си добре.Мойта бивша отлетя към поредната бройка,но в Париж,Париж не е Пловдив,нали знаеш.Поздрави и усмивки за теб.

за мен е нужда понякога.Когато се събуждам имам нужда да видя любимия човек.Когато ми е криво, имам нужда от нея, за да знам, че не съм сама и ще се справя.Когато заспивам, имам нужда да знам, че съм важна за някого.Рано или късно идва нуждата от нея, да бъдеш обичан или да я дадеш на някого.
Така мисля аз:)
Хубав и успешен ден!

а сега?Настоящата?
Имам толкова неща, за които искам да ти разкажа, не не сега:)
А и коментатора се превърна в тих наблюдател