Когато преди много време се учех как да живея и още се борех с останките от детството си,отказвах да вярвам,че не съществуваш и че си само плод на въображението ми.Поставих те в стъклена кутия и ти живя до мен в един паралелен свят,в който аз идвах понякога и те гледах.Бях ли невинна тогава или носех името грешница.А ти знаеше ли за мен още тогава или само се надяваше скоро да се родя.Бях  уморена от мълчанието си и сочещите ме пръсти,препъвах и наранявах краката си,но вървях,без да знам към какво и кого,без дори да знам,че търся нещо,вървях.Спирала съм се много пъти и много пъти повтарях грешките си.Има и такива,от които никога не се поучих.Бях уморена и от чакането да ме срещнеш, дори понякога кроях планове как  да ускоря твоето идване.И ти дойде, когато вече бях загубила надежда, когато бях забравила,че съм те търсила някога, когато дори вече нямах нужда от теб.И ме пожела,тъй както аз тебе някога, но вече бях забравила колко дълго съм те чакала.Дори незнаех кой си,дойде като непознат и смути живота ми.Сега те гледам през запотените стъкла на домът си и се чудя,нощем,когато с тихи стъпки вървиш към нейният дом и я целуваш за лека нощ,мислиш ли за мен?Мислиш ли за мен,като за непознат крадец,който се е настанил в мислите ти и ги дълбае и дълбае,а после ляга загънат удобно в тях?Когато после се прибираш сам и сядаш в удобният си фотьойл,чувстваш ли се самотен и чудиш ли се каква може да бъде твоята тайственна непозната?Пресушаваш ли бутилка вино,защото си неспособен да изпиеш нейните устни.И леко замаян полагаш ли глава върху възглавницата,гледайки към празната част на леглото.И изпитваш ли нужда от докосване на чужди пръсти по изпотеното си тяло или може би чуваш шепот на непознат глас в ухото си?Мираж ли го наричаш или лудост тогава?Пиянство или пристрастяване, и към какво?Аз ще ти кажа, защото дълго време живях така.Сега ти си наред.Когато заспиваш, ще сънуваш мокрият пясък и нейните стъпки по него.Ще правиш крачка след крачка по тях,внимавайки да не нарушиш правилният им ход,защото ще смяташ,че това е единственният път към нея.Ще се потапяш  се в тъмните студени води,като си представяш  как го е правила преди теб и как солта е изсъхвала по голата и кожа.Но будиш ли се от кошмари след това или е най-сладкият ти сън?После усещаш  дишането от другата страна на вратата, но искаш ли да я отвориш или я затискаш с гръб,защото смяташ това за греховно?Заканваш ли се понякога в тези безсънни нощи да нарушиш всички правила и закони и да тръгнеш срещу тях или и това смяташ за грях?Грях ли е да сънуваш някого,който не ти принадлежи.Или е грях да го затваряш в ъгълчетата на съзнанието си,убеждавайки се и лъгайки се,че е просто една непозната,решила да ти отнеме спокойствието или ти дава спокойствие и мир и истини,които винаги си жадувал.Наричаш себе си глупак и ослепяваш от желание или си бил заслепен от глупостта си да бъдеш нерешителен,много преди аз да се появя?После си задъхан от незнание,а непознатият глас неспира да те вика примамливо към себе си и да те пита оставял ли си част от себе си някъде,както аз оставях голите си снимки в чужди албуми?Забравял ли си се до толкова,че да си позволиш да мислиш,че си нещо повече.Търслил ли си се после или си се оставял друг да те намери?Може би си прочел много стойностни книги в живота си,но това научило ли те е как да живееш правилно.А може би си стоял настрана от илюзорният свят,а може би си живял само в него,загърбвайки реалния?Ще искаш ли да и напишеш нещо истинско,само за нея или се отказваш,защото незнаеш как да и го предадеш.Сутрин,уморен и побъркан обаждаш ли се на своето момиче или поглъщаш кана кафе и чакаш обаждане от непозната аз?Искаш ли да бъдеш друг за да знаеш отговорите или предпочиташ да се отдадеш на незнание?Наричаш ли себе си праженец и неудачник?И такъв ли си или просто страхливец.После в пристъп на слабост ще ме прокълнеш и ще молиш друга за прошка, но ще бъдеш още по-нищожен,защото няма да можеш да споделиш защо изобщо я молиш.Ще ме обиждаш както си го правил и преди,но не си знаел,че е било предназначено за мен.И това ще ти тежи и ще обърква иначе подреденият ти свят и ще те кара да се чувстваш малък, въпреки добрините, които си сторил преди. Питаш се от къде знам всичко това ли?Знам,защото докато ти живееше в параленият ми свят спокойно и тихо,моят беше осеян с мислите,които те терзаят сега.Сега аз ще бъда в стъклена кутия,а ти ще ме наблюдаваш понякога,без да можеш да ме докоснеш.Ако можеш намери път към мен,защото аз не можах да намеря към теб.Ако не успееш и ти,просто счупи кутията,ако и тогава се разминем ме забрави до следващият ни живот,когато ще се срещнем.Спокойно,ще се срещнем.Наречи го пророчесто,интуиция или просто съдба.