Има дни,в които нищо не ми се прави.Искам просто да се излежавам и да се отдам на самотата.В такива дни предпочитам да вали,смятам,че дъждът по-добре отразява вътрешното ми състояние.Тогава просто знаеш,че това не е твоят момент и всички лоши мисли,които си опитвал да скриеш дълбоко в себе си,излизат наяве и започват да те задушават.
В тези дни мразя всички и всичко.Изчезва цялото ми милосърдие.Тогава спомени нахлуват в съзнанието ми и неспират да ме преследват и измъчват.Всичките сторени грешки,всеки напразен опит,всяко бягство,всяка болка.Всичко,всичко е тук!И главата ми е тежка,а очите ми както винаги сухи.Само сърцето ми плаче.А аз,аз съм по-празна от всякога.
В тези дни неискам никой да ме вижда,защото неискам да усетят слабостта ми.Не искам да чувам никого,за да не се усети треперенето на гласът ми.Искам просто да бъда сама!И да избягам.Някъде далече,незнам къде,ако знаех вече щях да бъда там.В тези дни само искам.Искам да бях направила нещата по друг начин,искам да бях казала думите по-различно,искам да съм по-уверена и по-силна...Но най-много искам да се скрия от страха си,да се скрия от себе си.
Има такива дни,наричам ги „празни дни”.Защото аз самата съм празна тогава.Не отварям вратата на никого и не вдигам телефони.Само пуша.После се моля.
Вечерта съм по-уморена от всякога,чувствам,че очите ми горят,сърцето ми е свито,чувствам се мръсна и се дразня от поредния sms.И него не чета.Оставям го за утре.Тогава ще обяснявам.Още сутринта,ще се усмихна широко и ще кажа”Днес ще бъде страхотен ден!”Ще измия остатъка от онзи,предния,и отново ще си сложа маската,ще се слея с тълпата и ще бъда усмихната.
И ще се моля,скоро да нямам пак празни дни.
Няма значение къде.
Стига да има самотна пейка, на която някой е изчегъртал моето име и над която се е надвесила с някакво обесено изопване една плачеща върба, с която да сформираме ансамбъл по синхронно плачене.
Искам да съм сам.
Искам да съм тъжен.
Искам покой.
Искам да избягам.
Искам да се самоабсорбирам.
Искам да потъна в себе си.
Искам да се глътна.
Искам да изчукам себе си.
(Да, Нарцис Безбожен.)
Искам да си отрежа ръката.
Искам да се пречистя.
Искам да се изкрещя.
Искам да се изплача.
Искам да се одера.
Искам да скалпирам онова, с което се чувства.
Там на пейката с моето име ме чака Госпожица Тъга, а влюбените й въздишки отронват покъртените емпатични листенца на плачещата върба, които се сипят върху нея със сухо безмълвие и стиска космическо отчаяние.
Когато пристигна, нарамил своите седем тона депресия, Госпожица Тъга ще ме погледне с влажните си бездънни очи и ще ме обгърне в уютните си обятия – силно, жадно и завинаги.
А аз ще й се отдам напълно.
Уморих се вече.
Не мога повече да нося този сив свят върху прегърбените си кокалести рамене.
Изморих се от чакане.
Изморих се от безмълвни въздишки.
Изморих се от тежката празнота на безсънните нощи.
Изморих се от безконечна гонитба на неуловимото.
Изморих се от недостъпната й близост.
Изморих се от собствената си недоразбраност.
Изморих се от алиенационната си другост.
Изморих се от късане на лъскави опаковки.
Изморих се от газене в блатото на илюзиите.
Изморих се от афиширане на истината.
Изморих се от показване на красивото на грозни хора.
Изморих се от упътване на изгубените.
Изморих се от танцуване с призраци.
Изморих се от творене на химери.
Изморих се от ангелизиране на демони.
Изморих се от демонизиране на ангели.
Изморих се от отрицателната радиация на тълпата.
Изморих се от висене на куката на скуката.
Изморих се от влачене на инвалидното време.
Изморих се от търкаляне на ръждясалото зъб(ч)ато колело на живота.
Изморих се от кухия кикот на кикиморите.
Изморих се от глухото боботене на бабаитите.
Изморих се от всички социални напътствия.
Изморих се от благопожеланията на враговете си.
Изморих се от невидимите си приятели.
Изморих се от реене в безтегловността на живота си.
Изморих се от строене на въздушни замъци.
Изморих се от събуждане на спящи принцеси.
Изморих се от целуване на крастави жаби.
Изморих се от борба с огнедишащи дракони и деветдесет-и-деветглави лами.
Изморих се от разказване на приказки с хепиенд.
Изморих се от бикоборство и кравотръшкане.
Изморих се от собствената си емоционалност.
Изморих се от околното невнимание в картинката.
Изморих се от притъпения пулс на ежедневието.
Изморих се да бъда (не)очакван.
Изморих се да бъда квадратно-ръбат.
Изморих се от тъпи ъгли.
Изморих се от гмуркане в нищото.
