Обичам да ставам рано.Да пия чаша черно кафе и да посрещам деня.

Сутрин обичам да тичам.Тогава е най-тихо.Обичам ранния сутрешен вятър,харесва ми студът,който ме пронизва.Харесва ми тишината,да чувам само собственното си дишане.Малко е самотно тогава.В тези момент не съществува никой.Дори и аз.Не обръщам внимание на сменящите се картини около мен.Гледам само онези в мен.Виждам те как стоиш на кухненската маса и пиеш първото си кафе,виждам те как се приготвяш за работа,как внимателно подбираш дрехите си.Леко си намусен-необичаш да ставаш рано.Но никога,никога не си в лошо настроение към мен.Виждам как излизаш и заключваш врата след себе си.Гледам те през прозореца,как се сливаш с тълпата...После невиждам нищо.Само странни непознати лица.Момента,в който си тръгваш се повтаря всеки ден пред очите ми.Всеки път,когато тичам те виждам ясно.Само тогава.През останалото време не мисля за теб,вече не.

Днес пак станах  рано.Пак пих голяма чаша с кафе.Разбира се тичах.И ти беше там.Пак затвори вратата.

Днес се замислих  над това,че оформих добре тялото си.Мисля да се отдам на мързел,а ти да си тръгнеш завинаги.